Между тревожността и шума: реални истории от кабинета
Съботни размисли за новото време…
от Благовест Борисов, психолог и просто човек
Вратата на кабинета ми се затваря. Сядаш срещу мен. Няма филтри. Няма купа с плодове и 13 дубъла. Има тишина. И после… после са думите:
- „Ставам, защото така трябва. Но душата ми остава в леглото!“
- „Не знам какво искам, защото винаги съм искал каквото трябва.“
- „Все едно имам радиостанция в главата… и не мога да я изключа.“
- „Пия, защото ме боли. После ме боли, че пия.“
- „Понякога се будя в 3 през нощта, защото не знам дали съм достатъчен.“
- „Измивам се, но усещането не си тръгва.“
Познато ли ти звучи?
Това са не просто изречения. Това са тихите изповеди на хора, които уж „са добре“. Гласовете на съвремието – приглушени, но настойчиви. Време, в което хората живеят онлайн, но се разпадат офлайн. Време, в което тревожността вече не е „личен проблем“, а масова епидемия с усмивка на лице и филтър #SunsetGlow.
Не знам как се спасява човек. Мисля, че никой не знае. Но когато седна срещу теб, не търся диагноза – търся присъствието. Твоето. Моето. Историята между нас. Аз не съм отвъд болката. Просто съм минал по други нейни улици.
Тревожност, перфекционизъм и ниско самочувствие: триото, което те държи буден
Наричам го „триото на вътрешната атака“:
- тревожност: постоянен вътрешен алармен звън, че нещо не е наред.
- Перфекционизъм: опит да го поправиш, като станеш „перфектен“.
- Ниско самочувствие: усещане, че никога няма да стигнеш.
В кабинета ми виждам това трио почти всеки ден – при тийнейджъри с паник атаки или опити за самонараняване, при млади мъже и жени с професии пред екран, при 40-годишни мениджъри с LinkedIn профили и празни гърди. И да – и при мен самия, нека не се лъжем.
Понякога си тръгвам и усещам, че главата ми ще експлодира от всички думи, които са минали през нея. Чувствам се като разредена батерия, хвърлена обратно в дистанционното. Давам. Давам с енергията, с присъствието си. Но после се уча. Как да сложа граница, без да сложа стена. Как да пазя себе си, без да изчезна от теб. Понякога не успявам. И тогава сам себе си срещам в огледалото на клиента.
Моята история: от PowerPoint към присъствие
Преди да поема по пътя на терапията, живеех в свят на костюми, KPI-и и безкрайни Zoom-и. Хората мислеха, че съм „успешен“. Аз усещах, че този успех е просто прах в очите ми. Без време за близки и приятели, без истински живот. Работа до късно, храна на крак, душа на пауза.
Решението да стана терапевт не беше внезапно „пробуждане“. По-скоро беше вик отвътре. Избор, който съм отлагал, но винаги съм носил. Избрах себе си – и това промени всичко. Минах през съмнения, страх, лишения. Но научих едно: понякога най-голямата смелост е да си верен на себе си, дори когато не знаеш накъде води пътят.
И днес пътят продължава…
Истории от кабинета:
Ваня, 21 г.: обожавана в TikTok, със милиони харесвания. Не умее да казва „не“ на никого. Валидацията ѝ е отвън. Отвътре – „дълбока бездънна черна дупка“.
Иво, 36 г.: успешен, женен, две деца. Тревожността му не идва от липса, a от усещането, че живее чужд живот.
Николинка, 29 г.: води mindfulness класове. При мен е, защото „не издържа повече да бъде пример“.
Катя, 32 г.: преживяла сексуално насилие, години мълчи. Идва и пита: „Мога ли отново да вярвам?“
Петя, 55 г.: отгледала 3 деца, поддържала мъж трофей. На 55 той я напуска, а децата търсят виновник. И за пръв път си задава въпроса: „Коя съм аз?“
Какво можеш да направиш още днес?
- 🌱 Вземи Nuvana – натурална подкрепа в периоди на вътрешна уязвимост и висока тревожност.
- 🧘♀️ Направи нещо за себе си днес – малко, но смислено.
- 📅 Запиши час и ела. Без очаквания. Само с отвореност.
Като терапевт, често срещам хора, които са изтощени от нуждата „да бъдат силни“. Но истинската сила понякога започва от признаването: „Не мога така повече“.
– Благовест
Важно: Този текст съдържа гледни точки от психотерапевтичната ми практика, лични истории (със сменени данни), философски размисъл и културен контекст. Целта му не е да дава окончателни отговори, а да отваря пространство за мислене, диалог и съчувствие. Текстът е написан с уважение към различните гледни точки. Ако нещо в прочетеното те провокира, събуди съпротива или размисъл – това може би е най-важният ефект на думите.
